Около 30% вярно, но все едно. В Чикаго вече се оформят квартали, населени само с наши емигранти. Тук даже в италианските ресторанти пеят български песни, но пък най-популярният магазин за нашенски стоки го държи палестинец
"Il Cortile" е един от хилядите италиански ресторанти във Чикаго. Той е собственост на трима италианци и се намира на номер 8445 West Lawrence Avenue - близо до парк с вековни дървета, почти толкова голям, колкото Борисовата градина в София. Около 7 часът вечерта е - в средата на седмицата, но заведението е пълно с посетители. Летният дъжд, валял цял следобед, е прогонил досадната жега. От влажните улици излизат тънки струички пара, които бавно се стопяват във синкавата вечер. В крайпътните локви се оглеждат части от прозрачни като дантела облачета, които като че ли са готови всеки миг да скочат и да се гмурнат в тях. Небето е равно и чисто като плиткото дъно на крайбрежен созополски залив. Само тънка, чуплива, кървавочервена нишка, искряща в края на виолетовия хоризонт, напомня за потъващото на запад уморено августовско слънце. Хората са насядали около масите край тротоара, говорят си нещо помежду си, отпиват от ледената бира и се наслаждават на свежия бриз, идващ от близката гора. Въздухът около ресторанта мирише на влажна трева, на босилекови подправки, на пържени меса, на врящо кафе, на тютюн, на потни тела, полети с тежки парфюми. Мирише на лято.
Влизам в "Il Cortile" и сядам на бара. Погледът ми улавя в ъгъла на заведението натрупана купчина български вестници, издавани в Чикаго. "Ти българин ли си", пита ме на английски млада, русокоса барманка с червена кърпа, препасана на главата, виждайки ме да прелиствам един от тях. Кимам утвърдително и преди още да съм си поръчал двойното кафе, момичето продължава: "Хей, а това парче знаеш ли го", и на един дъх запява на чист български припева от хита на групата "Фактор" от средата на 80-те години - "Приятели": "Нямаме време, време дори, да се погледнем честно в очи. И да си кажем "Хей, как така?", нали живеем врата до врата." Оставам като гръмнат. Без да му мигне окото, момичето продължава през смях: "Welcome to the little Bulgaria, man!" ("Добре дошъл в малката България, човече!").
Няколко часа по-късно в същия този най-обикновен италиански ресторант тази песен ще бъде изпълнена на български от оригиналния изпълнител на този хит, бившия вокал на "Фактор" Огнян Цолов, който заедно със свои колеги от България - китаристите Атанас Андреев и Петър Карапски, ще разтърсят из основи "Il Cortile", италианския ресторант на "малката България" от Чикаго. Освен барманката (нейното име е Ленка и се оказа, че е от Чехословакия!) този припев ще бъде припяван няколко часа по-късно и от българи, и от американци, и от бели, и от черни, и от италианци, и от мексиканци - всички те, събрали се под покрива на "Il Cortile", за да изкарат една незабравима вечер на загърбване на ежедневните проблеми.
В търсене на "малката България"
Почти всички може би сме виждали в американските филми или чели в книгите за имигрантските квартали на Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис или Сан Франциско, носещи имена като "малката Италия", "малката Ирландия" или "Китайския квартал".
Исторически погледнато, традиция, а и въпрос на чест е било, а и все още е имигрантите в Америка да се обединяват на едно място и да се обособяват в нещо като етнически малцинствени общности или т. нар. "анклави", т.е. в нещо като острови на малцинствата, заобиколени от мнозинството на местното население. Навремето тези етнически общности са имали за цел не само да запазят своята идентичност, език, култура, религия и обичаи, но и да оцелеят и да предпазят местните си бизнесинтереси от претопяване или изземане от мнозинството на "местните". Така с течение на годините се образували безброй живописни малки улички и квартали в по-големите щатски градове, които носят характерните белези на страните, от които техните жители някога са дошли.
След повече от 13-годишна бурна имиграция, напълно естествен е въпросът къде сме ние, българите, сред това огромно множество от нации, култури и езици, събрани в Америка. Ако се приеме, че Чикаго е най-гъсто населеният с българи град на Северна Америка - около 30 000 засега, то тогава напълно естествен е и въпросът има ли изцяло български квартал в този град и изобщо има ли я "малката България" в Чикаго?
На този въпрос може да се отговори по няколко начина. Ако се вземе все пак класическата формула за "етно"квартала, т.е. на една улица или няколко съседни улици да са струпани жилищата и бизнесите на хората от една етническа група, в случая българите, все още такава в Чикаго няма. Т.е. няма улица, на която един до друг да се мъдрят български магазини от типа на "плод и зеленчук", за колбаси, за сувенири или подаръци, български ресторант, пекарна, закусвалня, до тях пък българска туристическа агенция и т. н.
Но за това пък българите продължават една практически нова формула на етно-битово съществуване в американската действителност. За разлика от другите етнически анклави като на турците, италианците или китайците, които отварят бизнеса си на първия етаж на къщите, които купуват, българите избират един по-различен подход. За повечето нашенци бизнесът и домът са на различни места. Затова и "малката България" не се вмества в класическото определение за този тип живот.
Засега все още няма цяла улица с магазини, ресторанти и т. н., на която да е концентриран българският бизнес. Но това не е фатално. Българският бизнес в Америка е млад като българската имиграция. Това е имиграция, която е в постоянен процес на развитие или както свещеникът на българската църква "Св. София" в Des Plasins отец Груйо Попцонков я определя - "имиграция, обречена да расте". Но затова пък има цели блокове и квартали, населени изцяло с българи. Тези места сами по себе си представляват български етнически анклави. Такива например засега се очертават предградията Des Plains, Shiler Park, Park Ridge, Arlington Heights, Norridge, Mount Prospekt, Irving Park.
Определено обаче може да се каже, че кварталите на Чикаго с най-много концентрирано българско население са предградията Shiller Park i Norridge. Тук, особено в северозападните отсечки между авенютата Cumberland, Lawrence, Catalpa, Foster, Irving Park Road i River road, "малката България" направо си е една доста голяма България. В тези квартали може да се чуе българска реч почти на всеки ъгъл - дори в баровете, в зарзаватчийниците и в месарниците. А в магазините за алкохол, където се продават "Загорка", "Каменица" и българска гроздова ракия и чиито собственици не са българи, така са се ошлайфали в родния ни език, че направо могат да минат за нашенци.
И все пак "епицентрове" във и около Чикаго, които се явяват като движещи сили за развитието и обособяването на българската културна идентичност в Америка, са преди всичко българските църкви, българските културни центрове и магазините, предлагащи български хранителни стоки и продукти. Най-общо казано, те представляват един географски триъгълник. Това са предградията, Shiler Park, Des Plains i Irving Park road в Чикаго.
Културният център
Българският културен център в Чикаго се намира на 3756 West Irving Park road. Този център е популярен не само сред българите в Чикаго, но и сред самите американци. Българският културен център е "увековечен" дори и на американския уебсайт за Чикаго, наречен "Чикаго в картини".
Irving Park е една от най-забележителните улици на Чикаго. Това е може би най-главната артерия на милионния град, която започва от езерото Мичиган, минава през центъра и свършва дълбоко в северозападните части на щата Илинойс. Българският културен център е разположен на първия етаж на двуетажна тухлена сграда. След като пристъпиш прага на това място, първото усещане, което грабва сърцето, е за нещо познато, топло, близко. Усещане за нещо неповторимо, за нещо българско.
Лавици, отрупани с книги на Иван Вазов, Йордан Йовков, Христо Ботев, Петко и Пенчо Славейков. Артфотографии на България, картини, пъстроцветни шевици и икони на светци висят по стените. Рафтове, натежали от видеокасети, на които се четат имената на шедьоври на българското кино като "Оркестър без име", "Топло", "С деца на море" и т. н. Тук има над 2000 книги на български език - родна и преводна литература, почти всички дискове с българска поп- и рокмузика и над 90% от излезлите български филми - една колекция, с която не може да се похвали и най-специализираната видеотека на България!
Обичайната гледка в клуба са хора, които са насядали на около 5-6 маси и прелистват български вестници и списания, разменят си адреси, говорят за отминалата седмица. Някои от тях изпращат телеграфически записи пари до България, други пък просто отмарят, гледайки на огромен монитор "Сони" последната емисия на "По света и у нас", записана от сателита.
Собственик на културния център в Чикаго е Стефан Димитров. Той е роден в София, учил е в 11-а гимназия и е завършил тонрежисура в Консерваторията. Голям почитател е на "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". Той е първият българин, докарал български рок в страната на рокендрола - Америка. Негова заслуга са организирането на концертите на "Сигнал", "Щурците", Васко Кръпката в Чикаго.
Църквата
Във и около Чикаго има няколко български църкви. Такива са българската православна църква "Св. Иван Рилски" - една величествена, каменна сграда, която се намира на 5944 West Cullom Avenue, а така също и Българската евангелска църква, която се намира на 1480 Oakton avenue. Но "Св. София" в Des Plains е истинската "перла" в короната на българската имиграция не само за Северна Америка, но и за целия свят. Какво е все пак толкова "уникалното" за "Св. София" в сравнение с другите български църкви по света?
Des Plaines е северозападно предградие на Чикаго. Тук живеят над 58 000 души, от които поне 6-7 хиляди са българи. Това е един от най-разнообразните в етнически и културен план райони на Чикаго. Поради тази си особеност Des Plaines е наречен също така "Градът на съдбата" - ("The City of Destiny ").
До изграждането на "Св. София" практиката беше да се купуват къщи или други църкви, които да се реконструират и превърнат в места за изповядване на българско източно православие. "Света София" е първата църква, построена върху българска земя от български архитекти с български помощи. Това е най-новата и първата в историята на българската имиграция църква, построена от основите до купола на земя, закупена от българската общност. Мястото, върху което е изградена църквата, е около 5,5 декара. В църквата има 200 седящи места, а също така и зала за срещи с 300 места. Към залата има добавени две класни стаи за училище, в което се преподават литература, история, география, религия. Всичко това на български език, и то от квалифицирани преподаватели. До основната сграда на църквата е построен паркинг за 100 коли. "Сефтето" на този паркинг направиха миналата година актьорите от НЛО, тъй като поради огромния наплив от хора, които искаха да ги видят, залата се оказа тясна и организаторите на тяхното шоу решиха да го направят на паркинга на църквата.
Бял, висок, с блестящ изпод слънчевите лъчи купол, храмът е един от стълбовете, крепящи идентичността, самобитността, чара и магията на българския дух и народност. Дух и народност, оцелели и съхранени по време на всичките тези години в името на едно - да прославят завинаги доброто име на България и на хората на България, пък макар и отдалечени на толкова хиляди километри от родината.
"Идеята за построяването на българската църква дойде заради бързото разрастване на българската колония в началото на 90-те години. Помещението, в което се събирахме в Чикаго, бе малко и не бе в състояние да изпълнява функциите си на църква", разказва свещеникът на храма отец Груйо Попцонков. Той е роден през 1953 г. и е син на свещеник. Завършил е семинария в Черепиш и духовната академия в София. Бил е свещеник в Карлово и в Пловдив.
Около 2 милиона долара струва направата на "Св. София" и около 15 хиляди долара на месец са само разходите по поддръжката на църквата.
"Ние, българите, сме нова имиграция, но същевременно сме и млада имиграция. Българската енория в Чикаго е една от най-младите - споделя свещеник Попцонков. - Българската енория е обречена да расте. Има много църкви в САЩ, които западат, защото енориашите им се местят от град на град или просто защото хората остаряват. Докато при нас е обратно. Постоянно идват нови млади хора и ние просто растем от ден на ден. Ние имаме потенциал от хора, и то хора, при които средната възраст е между 30-35 години. Това е млада църква не само като сграда, но и като общество и това е много обещаващо, защото един ден те ще продължат делото на тази църква и ще пазят връзката с България."
Мнението и на Стефан Димитров, и на отец Попцонков е, че като общност в Чикаго ние, българите, се чувстваме толерирани и свободни. Нас вече ни знаят. Оттук нататък само от нас зависи как ще се представим и какъв образ ще изградим като общност. И двамата смятат, че българският имигрант в Чикаго не е "дърво без корен". "Имаме няколко църкви, имаме културен център, радио, вестници, тв програма. Това дърво без корен ли е?", обяснява свещеник Попцонков.
Храната прави борбата!
Храната е особено важно нещо за българина в странство. Или както е казал народът, "Храната прави борбата". А "борбата" за оцеляване в чужбина не е никак лесна. В момента във и около Чикаго има над десетина магазина, които предлагат български хранителни стоки. Това са "Eurofresh" в Palatine, магазин "София" на 1415 Elinwood street, в Des Plaines, "Български магазин за хранителни стоки-Балкан" на 3424 Irving Park, магазинът за напитки "Sam's" в Shiller park и много, много други. Някои от собствениците на тези магазини са българи, а другите, които не са, са станали вече българи "по професия".
Един такъв "българин по професия" е Имад Боулос. Той е собственик на магазин за хранителни стоки "BB'S", който се намира на 9300 West Irving Park Road, в предградието Shiller park на Чикаго. Имад е може би най-атрактивният, жизнерадостен и неповторим съдържател на магазин за лютеница и луканка в целия свят. Той е източноправославен християнин от Палестина и единственото, което знае за България, е националният ни отбор по футбол от световното в Америка. Имад е поет, художник портретист и карикатурист. Той е завършил колеж и чистосърдечно си признава, че ако някой му е бил предсказал, че някой ден ще продава българска лютеница, туршия, кисело зеле и луканка, щял да му каже, че е луд. Колкото и странна да е съдбата, Имад обаче е първият в Северна Америка, който започна вноса и продажбата на български лютеница, луканка и сирене. Как се стигнало до това? "Много просто", казва Имад. "Преди около 7-8 години тук, в квартала, започнаха да идват много нови имигранти. Ние с Фернандо, момчето, което работи на секцията със саламите, ги мислехме за поляци, а те се оказаха българи. Та идват хората и питат, питат за нещо, ама ние, като не го бяхме чували, само мигаме и се чудим какво да им отговорим. Накрая се оказа, че това, което търсели, било "лютеница".
Една седмица отнело на Имад да научи да казва думата правилно. След лютеницата дошла луканката, след луканката - сиренето. Сега при него има над 1000 артикула български стоки - като се почне от вафли "Морена" през минерална вода "Горна баня", та даже и българското издание на "Плейбой". В неговия магазин средно на ден влизат между 300-400 българи!
Имад често се отдава на своята любов - рисуването на портрети. Един от любимите му портрети е на Васил Левски. "И този е на българин, но не му знам името. Просто е с интересни черти", казва той и сочи портрета на писателя Христо Калчев. "Ей тука ги рисувам, отварям някой български вестник и ако ми хареса някой, му правя портрет. Но Левски го знам! Добър човек!", казва той. И се обръща към Фернандо: "Фернандо, сложи повече луканка на тезгяха, защото ще ни снимат за България!"
Симеон Гаспаров, Чикаго-София
Представяме Ви Надка Балева!!
